"Изцеждащите" скандали - Запазете самообладание и вярвайте в себе си!

Минаха години, откакто не съм писала тук, за което се извинявам! :) Току-що разбрах, че много ми липсва и реших да споделя по една така актуална тема за Вас. Започвам.
Не ви ли омръзва понякога? Винаги вие виновни, винаги вашата постъпка грешна. Надявам се ви е долу-горе ясно за какво бих искала да говоря този път. Мъже. Не съм някаква феминистка, която да се бори за правата на жените. Не. Аз просто искам да изразя своето мнение за по-правилната нагласа на жените, което би ви повлияло добре по време на недоразумение или конфликт. Тук говоря за нагласа във връзката като цяло, която ще ви помогне по-леко и уверено да понасята удар.

За съжаление не съм психолог, макар че дълго време исках да бъда, но пък мога да ви представя моята гледна точка. Самата съм преживяла доста емоционални трусове покрай мъже. Струва ми се, че започвам да разбирам начина, по който те работят и - хоп! Ново двайсет. Представителите на мъжкия пол наистина могат да бъдат крайно непредсказуеми.

Ето няколко насоки от мен за едно "прилично поведение" на дама в една връзка, което, разбира се, ще Ви бъде от полза:
1. Уважавайте и своите чувства в една връзка, отстоявайте ги. Никога не хлътвайте (и под това имам предвид да им показвате) толкова много. 
2. Никога не пренебрегвайте значимостта на личното пространство. Тази насока главно я давам на жени, които са от типа "лепки" и в голяма част от времето изискват внимание от страна на половинката си. (аз съм от тоя тип ;), знам, че е тежко, но опитвайте да се контролирате, когато е необходимо)

 3. Трето по ред, но важно по значение: Запазете ранга си на независима, колкото и трудно да е това. С увереност в самите Вас; с внимание към Вашите хобита, към Вашите предпочитания; излизайте с приятелите си, споделяйте; интересувайте се за нещата, които желаете Вие самите; работете, както над връзката си, така и на самите вас, на личността, която искате да бъдете!
4. Запазете истинската си същност! Никога не се променяйте изцяло, заради някого. Вашият характер е изключително важен! Той е именно главен признак, по който да разберете кой е подходящият партньор за вас - този, с когото си подхождате по характер.

5. Не обиждайте. Можете да победите в спор, използвайки разума си; не намесвайте вулгарността! Дори мъжът да обижда, не падайте на неговото ниво, а опитайте да го надвиете с интелект и търпение. 
6. По ваш избор - изградете тип поведение, което заинтригува или привлича. Дали ще погъделичкате егото му, или ще се стремите към лична изгода; използвайте го за конкретния случай. Може пък така да излезете "права" в спора. ;) 

 7. Не забравяйте нежността си. Тя е важна. Една от причините мъжете да се влюбват така дълбоко в нас. :)

Всичко, което искате в една връзка, е изпълнимо! Ценете себе си, изучавайте различни методи, никога не се вписвайте в категория "робиня"! Като сте насаме със себе си, усмихнете се на проблемите в една връзка, намерете си занимание и продължавайте! :)
Не спазих някакъв ред по значимост, за което се извинявам, ако не ви допада. Реших да го направя с цел вие сами да ги подредите по важност, според вашето мнение. Помислих си, че така ще е една идея по-интересно. :)

Късмет, дами, и благодаря за вниманието! 

Завист?

Завистта? Подобна на грип по време на грипна епидемия, тя заразява всеки, който и се поддаде и е склонен да завижда. Може би повечето от вас ще отрекат, че са завистливи. Но истината е, че всеки е способен да изпита това чувство на вътрешна злоба, породено от желанието да притежаваш определени (извисени) качества или материални блага, с които разполага друг, обектът на завист. Но тази негативна емоция, която всъщност влияе отрицателно на самите нас и не може да промени ситуацията, е напълно излишна. В повечето случаи, завистта възниква у някого, който не може или не иска да оцени това, което има. Като че ли заслепен, не осъзнава благата, с които е дарен от Бога, а се сравнява безпричинно с други.

Сравнението, от своя страна, ни прави нещастни. Никога няма да сме на върха, нито на дъното, винаги ще има и по-добре и по-зле от нас. Ако се примирим с този факт, ще се почувстваме много по-спокойни и благодарни. Наскоро прочетох един цитат на известен певец: „If you want to be happy, stop comparing yourself to others.”-„Ако искаш да бъдеш щастлив, спри да се сравняваш с другите.” Този цитат ми направи силно впечатление, защото казаното е чиста истина. Ако за момент се замислим, че имаме къде да спим, че имаме какво да ядем, основните физически потребности, бихме се почувствали далеч по-удовлетворени. Грешката ни е в липсата на стремеж към осъзнаване на индивидуалното ни положение.

Да помислим за миг какво трябва да изпитват бедните семейства и деца сирачета от Африка, например, докато ние се сравняваме с „преуспели”, с хора, които са по-добри или имат по-модерни, маркови дрехи, по-скъпа кола и по-хубав дом от нашия... В сравнението и завистта просто няма смисъл. В крайна сметка всеки е това, което е, по някаква причина или защото така му е писано. 

Днес вървях по тротоара, обхваната от мисълта за 

сравнението, което така лошо влияе на някои „неосъзнати” (така ще нарека неблагодарните) и предизвиква завистта у тях. Никого не съдя, но тогава ми хрумна следното: Всички ние сме абсолютно еднакви организми, с еднакво устройство на тялото, еднакви органи и системи. Няма причина за завист, защото зад дрехите, прическата, високото или ниско тяло се крие един вид бозайник и това е човекът. Ха-ха-ха. Всички сме скрити ходещи скелети! Тогава ми стана много забавно, тъй като бях потресена от идеята „колко еднакви сме всъщност”. 

Признавам, че сравняването невинаги е съпроводено от завист. Понякога именно то ни прави по-амбицирани и по-устремени 

към подобрение. Да се сравняваме с цел мотивация? Така да бъде! :) 

За подценяване ли е самочувствието?

Както всеки би се досетил, отговорът е НЕ. Самочувствието на човек представлява неговото отношение към самия себе си. За него може да се говори много, но в моя блог ще представя своите възгледи. Всеки сам избира от какво да зависи то  – външност, любов, кариера, разбирателство в семейството. Ако харесваш себе си, ще те харесат и другите, както са казали хората. Когато не си колеблив и не изневеряваш на своите възгледи, за да те харесат, а бъдеш истинското си АЗ в ежедневието, се открояваш от тълпата, оставяш своя почерк в ежедневието. Такива са ценените личности в живота. Никога не трябва да се стремим да вършим неща, с които само ще блеснем в очите на другия. Важно е да блеснем за самите себе си, да прогресираме като създадем наши собствени принципи и стремежи, които неотменно ще следваме, независимо от външни мнения.

Днес има много хора с ниско самооценка. Това ги безпокои и ги кара да се чувстват непълноценни и объркани, с много „проблеми на главата си”. Обикновено имат трудности в любовта, в кариерата. Всичко това, защото не вярват в себе си, непрекъснато се сравняват с „по-добри” и се загубват. Стремежът им поне да се издигнат в очите на останалите е начин да компенсират неодобрението от своя страна. Виждат света си, оцветен в черно, чувстват се потиснати, оценяват се като излишни, недостойни, които не заслужават повечето неща. Стараят се да не се открояват и да бъдат в сянка.

Но не се замислят колко биха се променили като цяло ако просто забравят да обръщат внимание на многобройните мнения и оценки, да спрат да плащат „данък хорско мнение”, защото така със сигурност ще се почувстват свободни и доволни. Удовлетворени от творенията, мислите, постъпките и личните си интереси.

Друг начин да започнеш постепенно да изграждаш стабилно самочувствие е да си сложиш „розови очила” (да мислиш положително, да бъдеш оптимист). Всичко, което се случва навън да приемаш леко, да не е от значителна важност за теб, тъй като важният си ти, важно е на теб да ти е приятно, независимо какво означава „приятно” на общоприетия език. Всички знаем, че много често действаме като овцете. Но това трябва да се избягва, тъй като е признак за безхарактерност. Всичко трябва да се обмисля според самия теб, според твоя начин на мислене. Има и неща, разбира се, с които трябва да се съобразяваме като закони, правила, но в крайна сметка всички имаме права да избираме как да се обличаме, в какво да вярваме и кого или какво да харесваме и тези наши избори ни правят уникална личност, каквато е всеки от нас, стига да повярваме. Доколко ще се приемем като такива, зависи от самочувствието ни.  



Хората с ниска самооценка виждат света като графичен пейзаж, с липсващи цветове и нюанси, възприемат се като „един от многото”. А тези с високо мнение за себе си се одобряват, определят се като „единият сред многото”, радват се на успехи, оцветяват всеки един ден в нов нюанс, откриват нови хоризонти, изправят се свободно пред нови запознанства и създават приятелства /любов, стават ярки и незабравими личности в живота на другите, които вдъхновяват.




Харесвайте се, усмихвайте се и се смейте, изразявайте на воля чувствата си, ценете любовта, следвайте целите си с високо вдигната глава и помнете, че да бъдеш себе си е важно условие, носи само успехи, радва близки и познати и най-вече самите вас.