Завист?

Завистта? Подобна на грип по време на грипна епидемия, тя заразява всеки, който и се поддаде и е склонен да завижда. Може би повечето от вас ще отрекат, че са завистливи. Но истината е, че всеки е способен да изпита това чувство на вътрешна злоба, породено от желанието да притежаваш определени (извисени) качества или материални блага, с които разполага друг, обектът на завист. Но тази негативна емоция, която всъщност влияе отрицателно на самите нас и не може да промени ситуацията, е напълно излишна. В повечето случаи, завистта възниква у някого, който не може или не иска да оцени това, което има. Като че ли заслепен, не осъзнава благата, с които е дарен от Бога, а се сравнява безпричинно с други.

Сравнението, от своя страна, ни прави нещастни. Никога няма да сме на върха, нито на дъното, винаги ще има и по-добре и по-зле от нас. Ако се примирим с този факт, ще се почувстваме много по-спокойни и благодарни. Наскоро прочетох един цитат на известен певец: „If you want to be happy, stop comparing yourself to others.”-„Ако искаш да бъдеш щастлив, спри да се сравняваш с другите.” Този цитат ми направи силно впечатление, защото казаното е чиста истина. Ако за момент се замислим, че имаме къде да спим, че имаме какво да ядем, основните физически потребности, бихме се почувствали далеч по-удовлетворени. Грешката ни е в липсата на стремеж към осъзнаване на индивидуалното ни положение.

Да помислим за миг какво трябва да изпитват бедните семейства и деца сирачета от Африка, например, докато ние се сравняваме с „преуспели”, с хора, които са по-добри или имат по-модерни, маркови дрехи, по-скъпа кола и по-хубав дом от нашия... В сравнението и завистта просто няма смисъл. В крайна сметка всеки е това, което е, по някаква причина или защото така му е писано. 

Днес вървях по тротоара, обхваната от мисълта за 

сравнението, което така лошо влияе на някои „неосъзнати” (така ще нарека неблагодарните) и предизвиква завистта у тях. Никого не съдя, но тогава ми хрумна следното: Всички ние сме абсолютно еднакви организми, с еднакво устройство на тялото, еднакви органи и системи. Няма причина за завист, защото зад дрехите, прическата, високото или ниско тяло се крие един вид бозайник и това е човекът. Ха-ха-ха. Всички сме скрити ходещи скелети! Тогава ми стана много забавно, тъй като бях потресена от идеята „колко еднакви сме всъщност”. 

Признавам, че сравняването невинаги е съпроводено от завист. Понякога именно то ни прави по-амбицирани и по-устремени 

към подобрение. Да се сравняваме с цел мотивация? Така да бъде! :)